Рискове и шансове пред кабинета „Денков-Габриел“
Димитър Стоянов, коментар за
След един дълга върволяк от премеждия, договаряния и компликации в петък Николай Денков и Мария Габриел оповестиха плана на конструкция и състав на Министерския съвет, който ще бъде показан на президента Радев в осъществяване на връчения втори изследователски мандат. Така страната се оказва една крачка по-близо до съставянето на постоянно държавно управление, което да се заеме с решаването на същинските проблеми, и една крачка по-далеч от продължаващата към този момент втора година политическа рецесия и безвремие. В същото време обаче препоръчаната структура на кабинет и подкрепящото го ръководещо болшинство е всичко друго, само че не и класическо политическо решение, каквото сме привикнали да виждаме за времето от приемането на настоящата конституция насам.
Започвайки от ексцентричното решение за ротация на министър-председателите до концепцията за 18-месечен небосвод на ръководство, в границите на което би трябвало да бъдат създадени и признати серия от законопроекти и осъществени огромни промени в сфери като правораздаването, кабинетът „ Денков-Габриел “, който ще бъде флагман на политическото взаимоотношение сред ГЕРБ-СДС и „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, има пред себе си както редица опасности, по този начин и голям брой шансове. Шансовете идват точно от ексцентричната му структура и от опцията да извършва политики, които другояче не биха били предмет на едно общоприетоо политическо съглашение, каквото сме привикнали да виждаме. Рисковете идват от заобикалящата политическа среда и още веднъж от същата тази нестандартност на ръководство – и опцията за офанзиви от „ свои “ и от „ непознати “.
Проектокабинетът „ Денков-Габриел “, както и подкрепящото го парламентарно болшинство, имат оповестени редица свои цели, всред които първата е приемане на законопроект за държавния бюджет, преодоляването на недостига, предприемането на стъпки за приемането на България в Шенгенското пространство и в еврозоната. Ясно деклариран е евроатлантическият профил, който то ще пази. Друга доста значима цел е огромна промяна в правосъдната система, която да включва и промени в главния закон, за което се работи за конституционно болшинство. От тази позиция поставените цели в оповестения небосвод от осемнадесет месеца за доста амбициозни, изключително на фона, че държавното управление ще би трябвало да поддържа вътрешнополитическа непоклатимост измежду все по-тревожна външнополитическа обстановка поради войната в Украйна и разпада на връзките сред Запада и Руската федерация и на задаващата се икономическа рецесия – сигналите, за която се появяват непрестанно в световен проект.
За да може да реализира мечтаните резултати, кабинетът „ Денков-Габриел “ би трябвало да твърдо да се придържа към оповестената управническа стратегия и нейните цели. В противоположен случай, изключително поради недоверието, което съществува сред ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “, то може да изпадне в серия от злободневни и непрестанно политически кавги, които да идват от неналичието на връзка по ограничения, които не са авансово контрактувани сред участниците. Така ръководството ще бъде изправено пред риск вместо да извършва набелязаните цели, да ръководи на микро равнище дребни политически проблеми, които да имат резултата на натрупването – последователно да подриват доверието в самото ръководство. Казано по различен метод, даже и в случай че се постанова някаква промяна на управническата стратегия или би трябвало да се вземе решение със значими последствия отвън нейния обсег, то би трябвало да бъде изцяло обсъждано сред представителите на политическите сили авансово, с цел да се избегне нагнетяването на напрежение и загубата на доверие.
Много значителен миг е обвързван с евроатлантическата ориентировка и нейното запазване като приоритет на ръководството. Една значима част от опозицията на държавното управление ще бъде построена от евроскептични и искрено проруски политически сили, които ще вършат всичко допустимо да го саботират тъкмо по тази линия и посредством серия от пропагандни и дезинформационни офанзиви да обезсмислят негови цели в региона на външната политика (Шенген, еврозоната, поддръжката за Украйна) и националната защита (превъоръжаването на армията със западни мостри на въоръжение, съвместими със системите на НАТО). Правителството би трябвало да има ясна тактика по какъв начин да се оправи с тези опасности и да не разреши то да бъде отклонявано от вземаните решения в отбрана на евроатлантическата ориентировка с цена на безсмислени взаимни отстъпки – кабинетът „ Петков “ има доста тежко завещание в тази област, когато търгуваше решението за военна помощ за Украйна в Народното събрание против оставането на Българска социалистическа партия в ръководещата коалиция. Има области, които не могат да бъдат предмет на компромис. Евроатлантическата ориентировка на България е една от тях.
По силата на нормативните промени, за които се афишира кабинетът „ Денков-Габриел “, би трябвало да бъдат подхванати стъпки, с цел да бъде прекъсната войната сред институциите и да се възвърне салдото сред управляващите. Със сигурност ръководството няма срещне доброжелателен сътрудник в лицето на Румен Радев и неговата администрация на „ Дондуков “ № 2, което не е нова роля за него – той я изпълняваше в продължение на четири години по време на третото държавно управление на Бойко Борисов. Позицията на Румен Радев ще затвърди една неофициална коалиция сред него, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, която цел ще бъде да делегитимират ръководството на държавното управление. Което обаче не би трябвало да въздейства на напъните на кабинета в провеждането на конституционната, институционалната и административната промяна. Политическата среда изцяло няма да е доброжелателна против дейностите на кабинета „ Денков-Габриел “, а както виждаме поръчки на митинги има дадени даже и за датата на неговия избор от страна на Народното събрание. Така че държавното управление би трябвало да има готовността да бъде предмет на доста чести политически офанзиви и митинги.
Разбира се, управническата формула, още повече построена по подобен необикновен метод, съставлява и късмет, който освен може да изведе страната от политическата рецесия и да ѝ даде време на вътрешна непоклатимост, само че и да предприеме дейности по дълго отлагани решения и промени. Търсенето на база за консенсус за правосъдна промяна е стъпка в вярната посока – въпрос оттук нататък и тя да бъде изпълнена със наличие при нейното реализиране. Именно по тази причина държавното управление не би трябвало да пропилява своя мандат и доверие в злободневни политически борби, а би трябвало дружно с подкрепящото го болшинство да се насочи към решаването на основни въпроси и да донесе резултати посредством тези решения. По този метод то ще осмисли както своето битие, по този начин и нетрадиционния механизъм, по който се реализира неговото конституиране и избиране.
** *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
След един дълга върволяк от премеждия, договаряния и компликации в петък Николай Денков и Мария Габриел оповестиха плана на конструкция и състав на Министерския съвет, който ще бъде показан на президента Радев в осъществяване на връчения втори изследователски мандат. Така страната се оказва една крачка по-близо до съставянето на постоянно държавно управление, което да се заеме с решаването на същинските проблеми, и една крачка по-далеч от продължаващата към този момент втора година политическа рецесия и безвремие. В същото време обаче препоръчаната структура на кабинет и подкрепящото го ръководещо болшинство е всичко друго, само че не и класическо политическо решение, каквото сме привикнали да виждаме за времето от приемането на настоящата конституция насам.
Започвайки от ексцентричното решение за ротация на министър-председателите до концепцията за 18-месечен небосвод на ръководство, в границите на което би трябвало да бъдат създадени и признати серия от законопроекти и осъществени огромни промени в сфери като правораздаването, кабинетът „ Денков-Габриел “, който ще бъде флагман на политическото взаимоотношение сред ГЕРБ-СДС и „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, има пред себе си както редица опасности, по този начин и голям брой шансове. Шансовете идват точно от ексцентричната му структура и от опцията да извършва политики, които другояче не биха били предмет на едно общоприетоо политическо съглашение, каквото сме привикнали да виждаме. Рисковете идват от заобикалящата политическа среда и още веднъж от същата тази нестандартност на ръководство – и опцията за офанзиви от „ свои “ и от „ непознати “.
Проектокабинетът „ Денков-Габриел “, както и подкрепящото го парламентарно болшинство, имат оповестени редица свои цели, всред които първата е приемане на законопроект за държавния бюджет, преодоляването на недостига, предприемането на стъпки за приемането на България в Шенгенското пространство и в еврозоната. Ясно деклариран е евроатлантическият профил, който то ще пази. Друга доста значима цел е огромна промяна в правосъдната система, която да включва и промени в главния закон, за което се работи за конституционно болшинство. От тази позиция поставените цели в оповестения небосвод от осемнадесет месеца за доста амбициозни, изключително на фона, че държавното управление ще би трябвало да поддържа вътрешнополитическа непоклатимост измежду все по-тревожна външнополитическа обстановка поради войната в Украйна и разпада на връзките сред Запада и Руската федерация и на задаващата се икономическа рецесия – сигналите, за която се появяват непрестанно в световен проект.
За да може да реализира мечтаните резултати, кабинетът „ Денков-Габриел “ би трябвало да твърдо да се придържа към оповестената управническа стратегия и нейните цели. В противоположен случай, изключително поради недоверието, което съществува сред ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “, то може да изпадне в серия от злободневни и непрестанно политически кавги, които да идват от неналичието на връзка по ограничения, които не са авансово контрактувани сред участниците. Така ръководството ще бъде изправено пред риск вместо да извършва набелязаните цели, да ръководи на микро равнище дребни политически проблеми, които да имат резултата на натрупването – последователно да подриват доверието в самото ръководство. Казано по различен метод, даже и в случай че се постанова някаква промяна на управническата стратегия или би трябвало да се вземе решение със значими последствия отвън нейния обсег, то би трябвало да бъде изцяло обсъждано сред представителите на политическите сили авансово, с цел да се избегне нагнетяването на напрежение и загубата на доверие.
Много значителен миг е обвързван с евроатлантическата ориентировка и нейното запазване като приоритет на ръководството. Една значима част от опозицията на държавното управление ще бъде построена от евроскептични и искрено проруски политически сили, които ще вършат всичко допустимо да го саботират тъкмо по тази линия и посредством серия от пропагандни и дезинформационни офанзиви да обезсмислят негови цели в региона на външната политика (Шенген, еврозоната, поддръжката за Украйна) и националната защита (превъоръжаването на армията със западни мостри на въоръжение, съвместими със системите на НАТО). Правителството би трябвало да има ясна тактика по какъв начин да се оправи с тези опасности и да не разреши то да бъде отклонявано от вземаните решения в отбрана на евроатлантическата ориентировка с цена на безсмислени взаимни отстъпки – кабинетът „ Петков “ има доста тежко завещание в тази област, когато търгуваше решението за военна помощ за Украйна в Народното събрание против оставането на Българска социалистическа партия в ръководещата коалиция. Има области, които не могат да бъдат предмет на компромис. Евроатлантическата ориентировка на България е една от тях.
По силата на нормативните промени, за които се афишира кабинетът „ Денков-Габриел “, би трябвало да бъдат подхванати стъпки, с цел да бъде прекъсната войната сред институциите и да се възвърне салдото сред управляващите. Със сигурност ръководството няма срещне доброжелателен сътрудник в лицето на Румен Радев и неговата администрация на „ Дондуков “ № 2, което не е нова роля за него – той я изпълняваше в продължение на четири години по време на третото държавно управление на Бойко Борисов. Позицията на Румен Радев ще затвърди една неофициална коалиция сред него, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, която цел ще бъде да делегитимират ръководството на държавното управление. Което обаче не би трябвало да въздейства на напъните на кабинета в провеждането на конституционната, институционалната и административната промяна. Политическата среда изцяло няма да е доброжелателна против дейностите на кабинета „ Денков-Габриел “, а както виждаме поръчки на митинги има дадени даже и за датата на неговия избор от страна на Народното събрание. Така че държавното управление би трябвало да има готовността да бъде предмет на доста чести политически офанзиви и митинги.
Разбира се, управническата формула, още повече построена по подобен необикновен метод, съставлява и късмет, който освен може да изведе страната от политическата рецесия и да ѝ даде време на вътрешна непоклатимост, само че и да предприеме дейности по дълго отлагани решения и промени. Търсенето на база за консенсус за правосъдна промяна е стъпка в вярната посока – въпрос оттук нататък и тя да бъде изпълнена със наличие при нейното реализиране. Именно по тази причина държавното управление не би трябвало да пропилява своя мандат и доверие в злободневни политически борби, а би трябвало дружно с подкрепящото го болшинство да се насочи към решаването на основни въпроси и да донесе резултати посредством тези решения. По този метод то ще осмисли както своето битие, по този начин и нетрадиционния механизъм, по който се реализира неговото конституиране и избиране.
** *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ